Профилактика

Котката е невъзприемчива към някои заболявания на коня, на кучето и на други животни, като съответно и те са невъзприемчиви към някои котешки болести (въпреки че има и болести, общи за повечето видове животни).

Когато животното е възприемчиво към инфекциозни болести, то заболява и започва да изработва антитела против проникналия в него болестотворен микроорганизъм. След оздравяване тези антитела могат да защитят котката срещу повторно заболяване в продължение на дълъг период. Това означава, че котката притежава активно придобит имунитет, който може да бъде предизвикан и изкуствено чрез ваксиниране на животното.

При ваксинация котката се подлага на въздействието на убит, жив или отслабен микроорганизъм, който не може да предизвика заболяване, или на въздействието на токсин или вещества, получени от микроба. Те стимулират продукцията на специфични антитела. Активният имунитет обаче с течение на времето постепенно изчезва.

Ето защо котката периодично трябва да се ваксинира през определен период от време, за да се поддържа високо ниво на антителата в организма.

Недостатъчно охранени и изтощени котки не са способни да изработят антитела, както и да създават имунитет против микробите. Те трябва да се ваксинират, но повторната ваксинация е възможна само тогава, когато котката укрепне и е в добро здравословно състояние.

Котетата до 2-седмична възраст не могат да изработват антитела, тъй като имунната им система още не е оформена и имат пасивен имунитет. Пасивният имунитет се предава от майката на новородените (т. нар. коластрален имунитет). Този имунитет котетата придобиват при бозаенето на първите порции мляко след самото раждане, наречено коластра. Котетата абсорбират тези специфични протеини от стомаха си през първите 24-36 часа от своя живот.

Продължителността на тази защита на организма на котенцето зависи от нивото на антитела в кръвта на майката в момента на раждането. Най-високо ниво на антитела се констатира при котки-майки, ваксинирани няколко месеца преди раждане.

Максималната продължителност на тази защита е около 4 месеца. Котетата няма да бъдат предпазени от заболявания, ако майката няма ваксинация против съответното заболяване.

Периодът от 6 до 16-седмична възраст е най-опасен за котетата, тъй като техният организъм още не е способен да изработи имунитет. Установено с, че при тях съществува период от 1-2 седмици, през който изчезва пасивният (коластрален) имунитет, когато още не са придобили активен имунитет. Ето защо при бозаещите котета най-добре е ваксинацията да се провежда след 6-седмична възраст, но не по-късно от 12-16 седмици. Преди ваксинирането, което се извършва само от ветеринарен лекар, се прави внимателен преглед на котката и се изследват изпражненията, в които могат да се открият хелминти (тении, глисти и трематоди) или техни яйца, незабелязани от техните собственици и изискващи специално лечение. Само след дехелминтизация ваксинацията може да се извърши и да бъде ефективна. Сигурна защита срещу вирусните заболявания по котките се осигурява само при следните обстоятелства:

• Преди заплождане на неваксинирана в продължение на година котка е необходимо тя да се ваксинира срещу ринотрахеит, калицивирус и панлевкопения.
• Не се ваксинират бременни котки с „живи“ ваксини, тъй като това може да се отрази на нормалното развитие на зародишите.
• На котки, неваксинирани до 16-седмична възраст, се провежда пълен курс на ваксинация (ваксиниране с повторно реваксиниране през 3 до 4 седмици) срещу всички най-опасни заболявания (панлевкопения, ринотрахеит, калицивироза, бяс).

Преди да се извърши ваксинацията се провежда паразитологично изследване на фекалии за яйца на хелминти (тении, глисти ) и при наличие се провежда дехелминтизация.